Дойде,а вече си отиваш ...
Както дойде, така и си отиваш:
внезапно като дъжд, тъй силен, не утихващ.
Защо ме погледна,
защо ме доближи?
Не исках аз поредна
приказка, впита с куп лъжи.
Какъв е този свят?
Какво му стана изведнъж?
Защо във никой град
няма вече честен мъж?
Думата любов, за вас,
има ли смисъл или е просто фарс?
Влюбвате ли се в красивите черти на душата
или само в сините очи, а не в жената?
Защо, за да сте щастливи, чакате причина?
Защо не се борите, а уж сте силната половина?
Както дойде, така и си отиваш:
неусетно като вихър, тъй силен и не спиращ...
- Почакай, ти едва дойде, а бързаш;
седни тук, тайни думи ми шепти.
И когато вече няма как и тръгваш,
прегърни ме пак и си върви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мими Всички права запазени
