1 ago 2006, 13:59

Дойде писмо от Афродита

  Poesía
833 0 10

 

 

Дойде писмо от Афродита-

повик за приятелството вещо:

чаровна, свежа, ненапита,

любовта предлагаща горещо.

 

Решила е да стане простосмъртна

и търси връзки с Лъки,

разбрала, че такава смърт на

боговете носи щастие чрез разлъки.

 

Самият Мо – Цар на боговете

първи даде пример нов –

как в днешно време световете

се развиват чрез любов.

 

С това започва нова ера-

без притчата за Зевс и за Диона:

Афродита, равна на Венера

в Лъки стана моята Мадона.

 

Сега е ясно как чрез Лъки

боговете виждат що е красота,

а и хората отхвърлят мъки

и поемат в нова висота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Мери!
    Съвременият свят разгърна нови хоризонти пред човека - като плод на неговото историческо усилие, но как те се превръщат в негово достояние? Тук е изострената колизия на човека, която ти точно посочваш в художествено поетичен план.
    Поздрав!
  • Здравей, Етчи!
    Текстът има конкренто-исторически ракурси и дава възможности за размисъл, но трябва да се познава и новата притча, която се разиграва от Лъки и Мойсей, като интелектуални партньори.
    Поздрав!
  • Здравей, Златке!
    Имаш заслуга, че напипваш един от логическите възли на текста - на днешните светове Мойсей и Лъки показват какво трябва да бъде човешкото възпроизводство, а какви са те се знае...Тук е приложен похвата и на внушението...
    Поздрав!
  • Лъки, ама поговори с тази Роси, пък я светни малко да влезе в ролятата ти и да се учи от тебе...Благодаря!
  • Ех, Афродита, родена от огъня нов,
    щом нашата ера започна със нея -
    ще е честита със свойта любов
    виждам ги колко щастливо се смеят.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...