Aug 1, 2006, 1:59 PM

Дойде писмо от Афродита

  Poetry
829 0 10

 

 

Дойде писмо от Афродита-

повик за приятелството вещо:

чаровна, свежа, ненапита,

любовта предлагаща горещо.

 

Решила е да стане простосмъртна

и търси връзки с Лъки,

разбрала, че такава смърт на

боговете носи щастие чрез разлъки.

 

Самият Мо – Цар на боговете

първи даде пример нов –

как в днешно време световете

се развиват чрез любов.

 

С това започва нова ера-

без притчата за Зевс и за Диона:

Афродита, равна на Венера

в Лъки стана моята Мадона.

 

Сега е ясно как чрез Лъки

боговете виждат що е красота,

а и хората отхвърлят мъки

и поемат в нова висота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Мери!
    Съвременият свят разгърна нови хоризонти пред човека - като плод на неговото историческо усилие, но как те се превръщат в негово достояние? Тук е изострената колизия на човека, която ти точно посочваш в художествено поетичен план.
    Поздрав!
  • Здравей, Етчи!
    Текстът има конкренто-исторически ракурси и дава възможности за размисъл, но трябва да се познава и новата притча, която се разиграва от Лъки и Мойсей, като интелектуални партньори.
    Поздрав!
  • Здравей, Златке!
    Имаш заслуга, че напипваш един от логическите възли на текста - на днешните светове Мойсей и Лъки показват какво трябва да бъде човешкото възпроизводство, а какви са те се знае...Тук е приложен похвата и на внушението...
    Поздрав!
  • Лъки, ама поговори с тази Роси, пък я светни малко да влезе в ролятата ти и да се учи от тебе...Благодаря!
  • Ех, Афродита, родена от огъня нов,
    щом нашата ера започна със нея -
    ще е честита със свойта любов
    виждам ги колко щастливо се смеят.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...