Дойдох със сърцето си...
Есента, закъсняла,
в очите на хората
бързаше,
докато събирах
от пътя
парчетата
на сърцето си,
целогодишно подритвани
и с циганско лято
пропити...
Позакърпих
торбата с мечтите
и я понесох през рамо
(от толкова кръпки
ме болеше по шевовете).
Помилвах надеждите,
на топло,
в джоба ми скрити.
Взех си чадъра -
тоя път само,
че любовта ми
да не подгизне,
преди да...
ме проводи до сбъдване.
Есента, закъсняваща,
валеше и в мойте очи,
в тълпи сиви
се откроявах
с вопли,
пришити в червено
(трудно проглеждам,
щом лятото не блести),
мораво лято...
беше ми ценно
...
И сякаш един към друг
вървели сме
през цяло едно време.
Дойдох със сърцето си
... да го сглобиш.
За обратно връщане -
закъснели сме,
вървим в една посока
(безпътност беше
моето бреме).
И сякаш винаги
си бил ти,
дъждът е бил летен,
а аз съм била обичана
под чадър от мечти...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados
