vega666 (Младен Мисана)
1672 14307
2 jun 2018, 23:16  

Дойдох за миг да зърна този свят 

  Poesía
4342 56 45

Написах се в един-единствен стих
с надеждата, че пак ще оживея.
Кадеше времето прашеца си тъй тих
и в тишината му от страх немеех.

Той стелеше се неподкупен - сив,
затулваше очите на цветята.
Наметна самотата с плащ ръждив,
а есента изгуби своята позлата.

Останах втренчен в тъжния кордон
на облаци - изгнаници небесни.
Те - бели айсберги, след черен щорм
изливаха поройните си песни.

Дойдох за миг да зърна този свят.
По-гол от просяк, с вик да го прегърна...
Раздал душата си, да стана по-богат,
но в моя антидвойник се превърнах.

Неземен път ми предстои отвъд.
Не се страхувам в него да закрача.
Отхвърлил бремето на крехка плът,
готов съм да застана пред палача.

И ако той последна дума ми даде,
ще го попитам с тайнствена усмивка:
Нима помисли си, че всичко ми отне,
забрави ли, че аз така поисках.

 

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Четеш и оставаш без дъх...
  • “ Дойдох за миг да зърна този свят.
    По-гол от просяк, с вик да го прегърна...
    Раздал душата си, да стана по-богат,
    но в моя антидвойник се превърнах.

    Неземен път ми предстои отвъд.
    Не се страхувам в него да закрача.
    Отхвърлил бремето на крехка плът,
    готов съм да застана пред палача.”

    Браво!
  • Прекрасно е.
  • За любовта ще направя компромис, прекалено силна е тази дума. "Обичам", чувството е неописуемо Награда е. Поздрав!
  • Брилянтен!
  • С една дума само.
    Прекрасно !
  • Няколко пъти го прочетох, Младене и всеки път откривах... душевността ти. Дълбока чувствителност се крие в теб, а съчетана с таланта ти, прави стиховете ти възхитителни!
    Поздравления!
  • Кураж се иска за такива стихове. Прекрасно е.
  • Много добро! Харесва ми!
    Поздравления, Младен!
  • Неповторим!
  • Недей! Недей да искаш това!..Всички сме за миг..Миг..и животът отлетял!..Миг!..и щастие донесъл!...Миг!...Никой никога не знае какъв ще бъде следващия миг..Животът е прекрасен..Понякога е трудно да го разбереш, но трябва да му вярваме..и..да го обичаме, според мен..Напиши се в още един стих..и после..в още един...Един ден всички ще умрем, но дотогава - нека да живеем, значи!..
  • Затъжих се за поезията ти.
    Поезия от душа и с душа!
    Недостижим си!!
  • Мы просим о многом своим приходом в этот мир и очень редко когда знаем, что и у кого просим. Ваше произведение очень смелое и очень трогательное одновременно.
  • Немея пред таланта ти, приятелю!
  • Мир на праха ти!!!
  • “ Написах се в един-единствен стих” ...Не можеш да се напишеш в един единствен стих...няма да се побереш...много си Голям за един стих. Свеждам глава пред таланта ти!
  • Майсторско изпълнение, прозира овладяна интелигентна чувствителност!
  • Много е добро! Поздравления!
  • Младене, приеми моите адмирации за този толкова докосващ ме твой стих!!! Всеки път, когато го чета се разчувствам отново и отново!
    Всяко едно редче е като късче от този миг, в който си раздал толкова много!!! Благодаря за поезията, благодаря за душата, която носиш, благодаря за всичко! Поразителен финал!
  • Младене... Аз само ще ти предложа, знам, че съм никой, но все пак, да замениш думата "поройните" с "благочестивите". Извинявай за натрапването в личното ти пространство, но поне ти можеш да разбереш защо го правя... Хубав ден...
  • Пак го прочетох, Младене! Дълбока вода си! Уникален просто!
  • Каква образност и величие на духа лъха от творбата! И когато силата на словото е в "подходящите ръце", то става съзидаващ ураган! Да ви чете човек е удоволствие, г-н Мисана!
  • Силно, изящно, прекрасна поанта! Поздрави за красотата!
  • https://www.vbox7.com/play:9425b39a
  • за малко сме на този свят... и да, надеждата е всичко...
  • Еха! Право в десятката, Младене!
    "...Нима помисли си, че всичко ти ми взе,
    забрави ли, че аз така поисках." !!!
  • "Неземен път ми предстои отвъд.
    Не се страхувам в него да закрача."
    Прегърнал в теб, душа без път,
    Готов съм аз, до теб да крача

    Младене! Толкова човешки си, Младене.
    Благодаря ти!
  • Много силно! Прекрасен изказ!
  • Прекрасен,както винаги!
  • Силно,бърка дълбоко!До дъното на душата!
  • Стих, провокиращ размисъл, грабва те от раз.
    Обичам такава поезия и с удоволствие те чета, макар рядко да коментирам.
    Напълно съм съгласна с Албена.
    Моите почитания!!!
  • Всеки стих в тази творба има многопластово съдържание.Изказът е много силен.Прочетох с удоволствие и размисъл! Поздравления, Младене!
  • Изключително въздействащ стих, Младене! Поздравявам те!
  • Нека мигът продължи! Прекрасен стих, поредният! Поздравления!
  • Много емоционално звучи..., сложни, многобагрени и мъчителни размишления...!!!
    "Дойдох за миг да зърна този свят.
    По-гол от просяк, с вик да го прегърна...
    Раздал душата си, да стана по-богат,
    но в моя антидвойник се превърнах."
  • Благодаря на всички, които коментираха, оцениха и поставиха в Любими това стихотворение. Трогнат съм от вниманието ви. Благодаря също и на колегите, удостоили с вниманието си предишни мои постинги. Искам да се извиня на онези от тях, чиито имена не съм упоменал, но наложеното ми коментарно ограничение /от 5 коментара на денонощие/ не ми позволява да съм винаги акуратен.

    Желая ви щастлива нова седмица, здраве, вдъхновение и успехи!
  • Поздравления! Много силно, искрено – разтърсващи слова!
  • А палачът,дали той не отваря вратата на избавлението?
  • Това наистина трябва да се чете няколко пъти, защото с всеки прочит откриваш нови достойнства. Изненада се крие и в поантата, което прави стихотворението още по стойностно! Поднасям ти поздравления, Младене?
  • На фона на вечността животът ни е един миг! Появяваме и се връщаме пак във вечното! Перфектно казано! Възхитен съм!
  • Да намигнем на смъртта, вместо да се плашим... Прекрасно стихотворение!
  • Невероятен си...
    Поздравления!
  • Останах без думи! Какво развитие...обосновка и финал! Младене, велик творец си, приятелю! Ще го чета още много пъти!
  • Адмирации за стиха ти , Младене!
  • Няма какво да кажа.Суперлативи вече няма за това, което си написал. А в последните четири реда...нямам думи, прочитам го с чувства.
Propuestas
: ??:??