28 abr 2013, 20:15

Докато се съберем отново... 

  Poesía » De amor
557 0 3

Две ръце преплитащи се в мрака,

надяващи се утре да е по-добре,

но раздялата на ъгъла ги чака

и утре отива си това момче.

 

Тя самотно преброява дните,

след които отново ще се срещнат те.

С търпение разресва си косите,

гледайки към изчистеното през деня небе.

 

Мислейки за него, борейки се всеки ден.

Там стоеше, на красивата, тъмна алея,

и макар светът да изглеждаше безизразен,

желаеше тя той да се завърне при нея.

 

 

© Ками Широяма Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • харесах!
  • Историята тук е, че той замина за дълго време, а аз останах сама с приятелка, която отсъства. Самотата е лошо нещо. Благодаря за коментара!
  • Ками, там дето се затваря една врата се отваря друга,скъпа.Се ла ви- казват французите, а аз ще добавя: Това е съвременния живот!
Propuestas
: ??:??