Две ръце преплитащи се в мрака,
надяващи се утре да е по-добре,
но раздялата на ъгъла ги чака
и утре отива си това момче.
Тя самотно преброява дните,
след които отново ще се срещнат те.
С търпение разресва си косите,
гледайки към изчистеното през деня небе.
Мислейки за него, борейки се всеки ден.
Там стоеше, на красивата, тъмна алея,
и макар светът да изглеждаше безизразен,
желаеше тя той да се завърне при нея.