Две ръце преплитащи се в мрака,
надяващи се утре да е по-добре,
но раздялата на ъгъла ги чака
и утре отива си това момче.
Тя самотно преброява дните,
след които отново ще се срещнат те.
С търпение разресва си косите,
гледайки към изчистеното през деня небе.
Мислейки за него, борейки се всеки ден.
Там стоеше, на красивата, тъмна алея,
и макар светът да изглеждаше безизразен,
желаеше тя той да се завърне при нея.
© Ками Широяма All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
