20 ago 2024, 23:42

Докато сърцето ми тича към тебе

  Poesía
410 1 0

Виновни ли са очите ми
че те запомниха млада
Виновно ли е сърцето ми
че по тебе си пада

Между изветрели делници
и слънчасали празници
Дните ми са като стръкчета
от изгорели стърнища

Вятърът ги подритва
И месецът ги прескача
откакто подпалиха гората
но не хванаха подпалвача

Превърнах паметта си на гробище
за удавници и корабокрушенци
на които да рецитирам от Яворов
"Градушка" или "Арменци"

Докато сърцето ми тича към тебе
във ритъма на Ламбада
а душата ми се катери по хълма
И като въздишка припада

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ревов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...