Виновни ли са очите ми
че те запомниха млада
Виновно ли е сърцето ми
че по тебе си пада
Между изветрели делници
и слънчасали празници
Дните ми са като стръкчета
от изгорели стърнища
Вятърът ги подритва
И месецът ги прескача
откакто подпалиха гората
но не хванаха подпалвача
Превърнах паметта си на гробище
за удавници и корабокрушенци
на които да рецитирам от Яворов
"Градушка" или "Арменци"
Докато сърцето ми тича към тебе
във ритъма на Ламбада
а душата ми се катери по хълма
И като въздишка припада
© Георги Ревов Всички права запазени