17 сент. 2008 г., 20:32

Докога

683 0 0
Докога, любими, ще боли...
ще търпим болката непоносима?
А щастието кога ще навести
любовта ни, уж непоклатима?
Колко време така ще издържим?
Ти знаеш, че не ми е никак лесно.
Колко болка можем още да си причиним,
докато не стане вече късно?
Късно за напразни надежди,
от вятъра като пепел разпиляни...
късно за обещания грешни,
в някой ъгъл изоставени и пропиляни.
Пламъкът в сърцата ни докога ще гори,
докога, разпалвайки се, ще ни пари?
И придружен от горчиви сълзи
ще ни навява спомени стари.
Иска ми се да се справим
и да продължим заедно напред,
ала вече не зная какво да направим,
за да бъде всичко наред.
Сърцето ми до скоро беше празно,
но сега присъстваш ти
и няма да е никак лесно
някой това да промени!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...