9 jul 2009, 10:35

Докога

  Poesía
1K 0 4

Като във филм,

с лош сценарий,

вървим -

Народ

от бездарници,

навели глави.

Тътрим галоши,

псувайки,

още щом се родим.

И по правило:

“Всички сме лоши”.

Под краката

Земята кърви

от очите на вехти

Комити.

“Не ни трябвал

пазач в ада”

казват

направо в очите ни.

С нокти дерем,

за да слезем

по-ниско от дъното…

Докога?!

Как загубихме смелост

и превихме

гръбнаци пред трудното?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Актуално... тъжно...
    И аз се питам как...
    Вероятно сме повече "АЗ", отколкото "НИЕ"... Затова...
    Хареса ми, поздравления!!!
  • Как ли?! Ами като сме зарязали конската опашка и сме прегърнали кръста- оттогава се е почнало, че от Бог така е писано!
  • Народопсихология?!
    Карма или обречени на неосъзнатост?!
    Поздрав!
  • Как?Ама вярвам че ще се изправим...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...