Докога
Като във филм,
с лош сценарий,
вървим -
Народ
от бездарници,
навели глави.
Тътрим галоши,
псувайки,
още щом се родим.
И по правило:
“Всички сме лоши”.
Под краката
Земята кърви
от очите на вехти
Комити.
“Не ни трябвал
пазач в ада”
казват
направо в очите ни.
С нокти дерем,
за да слезем
по-ниско от дъното…
Докога?!
Как загубихме смелост
и превихме
гръбнаци пред трудното?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Михайлова Все права защищены
