Като във филм,
с лош сценарий,
вървим -
Народ
от бездарници,
навели глави.
Тътрим галоши,
псувайки,
още щом се родим.
И по правило:
“Всички сме лоши”.
Под краката
Земята кърви
от очите на вехти
Комити.
“Не ни трябвал
пазач в ада”
казват
направо в очите ни.
С нокти дерем,
за да слезем
по-ниско от дъното…
Докога?!
Как загубихме смелост
и превихме
гръбнаци пред трудното?
© Красимира Михайлова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
