Jul 9, 2009, 10:35 AM

Докога

  Poetry
1K 0 4

Като във филм,

с лош сценарий,

вървим -

Народ

от бездарници,

навели глави.

Тътрим галоши,

псувайки,

още щом се родим.

И по правило:

“Всички сме лоши”.

Под краката

Земята кърви

от очите на вехти

Комити.

“Не ни трябвал

пазач в ада”

казват

направо в очите ни.

С нокти дерем,

за да слезем

по-ниско от дъното…

Докога?!

Как загубихме смелост

и превихме

гръбнаци пред трудното?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Актуално... тъжно...
    И аз се питам как...
    Вероятно сме повече "АЗ", отколкото "НИЕ"... Затова...
    Хареса ми, поздравления!!!
  • Как ли?! Ами като сме зарязали конската опашка и сме прегърнали кръста- оттогава се е почнало, че от Бог така е писано!
  • Народопсихология?!
    Карма или обречени на неосъзнатост?!
    Поздрав!
  • Как?Ама вярвам че ще се изправим...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...