27 feb 2013, 9:17

Докога?!

797 0 0

Всеки ден надежда в себе си тая,
че ще си дойдеш със усмивка на уста.
Очаквах те и вчера, очаквам те сега,
защо ли тук несподелена се оказа Любовта?
Загубих се във океан безкраен,
но не във този от вода.
Дали и друг е бил така отчаян,
кой ли ще ми каже, за да разбера ?
Какво успях или пък не да сторя,
за нашия щастлив живот?
Потъвам днес облян в жестокост
от Океана на Бездънната Любов!

D.E.H.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Олег Деков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...