27 февр. 2013 г., 09:17

Докога?!

800 0 0

Всеки ден надежда в себе си тая,
че ще си дойдеш със усмивка на уста.
Очаквах те и вчера, очаквам те сега,
защо ли тук несподелена се оказа Любовта?
Загубих се във океан безкраен,
но не във този от вода.
Дали и друг е бил така отчаян,
кой ли ще ми каже, за да разбера ?
Какво успях или пък не да сторя,
за нашия щастлив живот?
Потъвам днес облян в жестокост
от Океана на Бездънната Любов!

D.E.H.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Олег Деков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...