Докога?!

Всеки ден надежда в себе си тая,
че ще си дойдеш със усмивка на уста.
Очаквах те и вчера, очаквам те сега,
защо ли тук несподелена се оказа Любовта?
Загубих се във океан безкраен,
но не във този от вода.
Дали и друг е бил така отчаян,
кой ли ще ми каже, за да разбера ?
Какво успях или пък не да сторя,
за нашия щастлив живот?
Потъвам днес облян в жестокост
от Океана на Бездънната Любов!

D.E.H.