3 sept 2014, 23:48  

Докога

  Poesía » Civil
431 1 0

Докога
 

Докога оръжията смърт ще сеят

и ще има болести и глад?

Докога земите ще пустеят

и животът ни ще бъде ад?

 

Докога ще бъдем роби на парите?

Докога ще властват те в света

и в охолство ще са големците,

милиони пък ще тънат в нищета?

 

Докога ли? Докато безропотно търпим

и безмълвно, безучастно гледаме

как стремглаво към пропаст вървим,

 с тревога бъдещето чакаме.

 

Време е редици дружно да сплотим -

ние – хората с чисти мисли в душата.

Злото да преборим, да го победим,

не с оръжие, а с огън и любов в сърцата.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Събева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...