3 sept 2014, 23:48  

Докога

  Poesía » Civil
429 1 0

Докога
 

Докога оръжията смърт ще сеят

и ще има болести и глад?

Докога земите ще пустеят

и животът ни ще бъде ад?

 

Докога ще бъдем роби на парите?

Докога ще властват те в света

и в охолство ще са големците,

милиони пък ще тънат в нищета?

 

Докога ли? Докато безропотно търпим

и безмълвно, безучастно гледаме

как стремглаво към пропаст вървим,

 с тревога бъдещето чакаме.

 

Време е редици дружно да сплотим -

ние – хората с чисти мисли в душата.

Злото да преборим, да го победим,

не с оръжие, а с огън и любов в сърцата.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Събева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....