Sep 3, 2014, 11:48 PM  

Докога

  Poetry » Civic
435 1 0

Докога
 

Докога оръжията смърт ще сеят

и ще има болести и глад?

Докога земите ще пустеят

и животът ни ще бъде ад?

 

Докога ще бъдем роби на парите?

Докога ще властват те в света

и в охолство ще са големците,

милиони пък ще тънат в нищета?

 

Докога ли? Докато безропотно търпим

и безмълвно, безучастно гледаме

как стремглаво към пропаст вървим,

 с тревога бъдещето чакаме.

 

Време е редици дружно да сплотим -

ние – хората с чисти мисли в душата.

Злото да преборим, да го победим,

не с оръжие, а с огън и любов в сърцата.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Събева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...