Докога
Докога оръжията смърт ще сеят
и ще има болести и глад?
Докога земите ще пустеят
и животът ни ще бъде ад?
Докога ще бъдем роби на парите?
Докога ще властват те в света
и в охолство ще са големците,
милиони пък ще тънат в нищета?
Докога ли? Докато безропотно търпим
и безмълвно, безучастно гледаме
как стремглаво към пропаст вървим,
с тревога бъдещето чакаме.
Време е редици дружно да сплотим -
ние – хората с чисти мисли в душата.
Злото да преборим, да го победим,
не с оръжие, а с огън и любов в сърцата.
© Мария Събева Всички права запазени