3.09.2014 г., 23:48  

Докога

427 1 0

Докога
 

Докога оръжията смърт ще сеят

и ще има болести и глад?

Докога земите ще пустеят

и животът ни ще бъде ад?

 

Докога ще бъдем роби на парите?

Докога ще властват те в света

и в охолство ще са големците,

милиони пък ще тънат в нищета?

 

Докога ли? Докато безропотно търпим

и безмълвно, безучастно гледаме

как стремглаво към пропаст вървим,

 с тревога бъдещето чакаме.

 

Време е редици дружно да сплотим -

ние – хората с чисти мисли в душата.

Злото да преборим, да го победим,

не с оръжие, а с огън и любов в сърцата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...