24 nov 2009, 10:44

Докосната от дявола

896 0 7

Заслушах се със страх във тишината,

усещах я - поглъщаше ме хищно,

убийствено пълзеше тъмнината

и сенки появиха се от нищото.

 

Дочувах странни плачещи акорди 

от старо, позабравено пиано, 

погледнах се - тъй някак си отгоре, 

видях кървящата в сърцето мое рана.

 

Обърнах се към миналото прашно - 

съзрях дете - невинно, непорочно, 

неосъзнало още намеците страшни 

и неразбрало, че от злото е нарочено.

 

Сега съм друга - нея съм забравила - 

девицата със нежните мечти, 

сега съм аз докосната от дявола, 

безжизнени са моите очи.

 

Аз призрак съм в окъсани одежди - 

раздърпана, ненужна, нежелана, 

оставих там - в далечното, копнежите, 

наложница на демоните станах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люба Георева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря и на двамата .......
  • !!!

    Успех!
  • Аз харесвам именно такива стихове , които ме карат на секундата да го усетя ... Поздравленя , стихчето е страхотно !!! Надявам се да имаш и светли творби. От мен 6 !!!
  • страхотен стих ! направо разбиващ ! поздрав !6!
  • Всеки има и тъмна страна, която, колкото и да крие, просто съществува........

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...