24 нояб. 2009 г., 10:44

Докосната от дявола

894 0 7

Заслушах се със страх във тишината,

усещах я - поглъщаше ме хищно,

убийствено пълзеше тъмнината

и сенки появиха се от нищото.

 

Дочувах странни плачещи акорди 

от старо, позабравено пиано, 

погледнах се - тъй някак си отгоре, 

видях кървящата в сърцето мое рана.

 

Обърнах се към миналото прашно - 

съзрях дете - невинно, непорочно, 

неосъзнало още намеците страшни 

и неразбрало, че от злото е нарочено.

 

Сега съм друга - нея съм забравила - 

девицата със нежните мечти, 

сега съм аз докосната от дявола, 

безжизнени са моите очи.

 

Аз призрак съм в окъсани одежди - 

раздърпана, ненужна, нежелана, 

оставих там - в далечното, копнежите, 

наложница на демоните станах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люба Георева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и на двамата .......
  • !!!

    Успех!
  • Аз харесвам именно такива стихове , които ме карат на секундата да го усетя ... Поздравленя , стихчето е страхотно !!! Надявам се да имаш и светли творби. От мен 6 !!!
  • страхотен стих ! направо разбиващ ! поздрав !6!
  • Всеки има и тъмна страна, която, колкото и да крие, просто съществува........

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...