Докосната от морето
Гласът на нощ далечен заехтя
и с тъмната си същност се надигна.
А слънцето се спусна от върха -
до хоризонта бляскаво достигна.
А залезът не се подвоуми -
на слънцето последни отпечатъци
събра, за да останат пак сами
вълните - без мозаечни отблясъци.
Наситеният гребен на вълна
остана сам, без бялата си грива...
И друга бе - не както през деня -
загадъчна, невиждана и сива!
Морето ни подсети, че е с нас,
че е бездънно - бяхме го забравили.
От бездната се чу далечен глас,
отломъци и звуци да прибави.
Вълните се разбиваха в прибой.
И както демон, който се оттегля,
дочувахме пронизващия вой,
оформяхме усещания бегли.
Отгоре сме те гледали, Море,
а имаш си съкровища в недрата
Добре, че е нощта, да разберем
зад скритата повърхност на нещата.
И тъй - под тъмното небе седя,
усещам бряг и тялото го чувства.
На тайнственото пъзела редя,
превръщам дълбините във изкуство.
© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И на мен е любимо, прекарала съм там доста години от младостта. Радвам ти се!
-
Прекрасен стих за нещо много любимо- морето! 🌹❤
-
Петя, Наде, Катя, благодаря ви, че прочетохте и харесахте моето море. Морско лято, момичета!
-
Красиво е.
-
Хубаво е, Тони! Много!
-
Прекрасна поезия.
-
Благодаря за коментара, Иван!
-
Много силен, драматичен стих! Поздравления!
-
Дани, радвам се за вас. Но стихът непременно трябва да го пуснеш, когато се освободиш. Много е хубав!
-
Внуците ми от UK са тук за месец, Тони, но открадвам нощем по някоя минута тук, за да ме зареждате с красота. Това написах на път за аерогарата🥰
ваъв всяко ъгълче ще грейне слънце.
Отдавна не е пролет, но в дома ни,
до днеска тих и някак си самотен,
птиченца ще долетят (какво като е юли)
в родното гнездо, за да се стоплят.
Ще се стопи тъгата ми до зрънце.
Ще зазвънят камбанки - детски смях.
Във всяко ъгълче ще грейне слънце.
Ще съм щастлива за броени дни...
със тях. -
Благодаря ти, Дани.Тъй като не съм те виждала скоро, предполагам, че си на почивка, но вероятно на твоето село, за което писа. Радвам ти се и чакам да пуснеш нещо скоро.
-
Не от морето, от Бог си докосната, Тони! Каква дълбочена, каква образност! Поздравления!🥰🌷
-
Благодаря !
Щастлива съм, че живея в морски град! -
Мария, Таня, много благодаря! Желая прекрасно, морско лято!
-
Харесва ми!
Морето и чудесният стих! -
"Добре, че е нощта, да разберем
за скритата повърхност на нещата"!!!
Излъчва сила, мощ и притегателност твоето нощно море, Тони! Удоволствие ми доставяш със силната си поезия! 🌊 🌊 🌊 -
Благодаря ти, Младен за високата оценка. Желая ти от сърце творческо вдъхновение!
-
Драматично, образно и силно. Поздравление, Антоанета!
-
Нека, Деа. Каня те на нощното плуване сега!
-
Еххх,Тони! Нека е море...
-
Щом си с нас, няма страшно.
Благодаря, Георги. -
Чудесно.
Идвам да се топна... -
Представих си го. Тайнствено и страшно е, ако си сам, но виж с приятели, картинката е къде по-приключенска. 🙂
-
Представи си следната картина - компания сте и решавате през нощта, да се потопите в морето. Само лунната светлина осветява брега. Такива спомени предизвикаха да напище този стих.
-
🌹🌹🌹
-
Да, Силве, точно това исках да покажа. Другата, нощната, тъмната страна на морето. Радвам се, че се докосна да нея!
-
Тони, чела съм стихове за морето не малко, но този е посвоему дълбок, магнетичен и човек сякаш не в морето се потапя, а в дълбините на природата, съзерцавайки я и опитвайки се да я разбере. Замисля и отнася.
-
Благодаря ти, Мини. Радвам се, че отприщих такова стихче. Поезия си ти, мила!
-
Всяка строфа гали като длан,
развълнувана възкликна ми душата,
сякаш чуден поднебесен сън,
от мен прокуди самотата!
Провокира ме, Тони с този тъй чудесен стих! Поздравявам те, мила! -
Приятно ми е, Нина, че ти хареса. Хубав уикенд, мила.
-
" На тайственото пъзела редя,
превръщам дълбините във изкуство!" Много добро, Тони! -
Благодаря ти, Юри. Хубаво море и на теб!
-
Харесва ми твоето море, Тони! 😊
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Радвам се, че ми се радваш! И аз на теб! 😘