30 ene 2006, 13:52

Докосни ме

  Poesía
1.1K 0 7
Докосни ме с поглед,
който стопява преграда
заледила се в мен,
не ме питай може ли.
Не търси позволение
докосни ме с ръце
по нежни от вятъра
милувка да бъда за теб.
Докосни на душата ми извора
да се разтвори пред теб.
Докосни ме с прегръдка,
която да топли
дори когато си тръгнеш от мен.
Докосни ме с устни
и нека тогава
вулканът във мен да изригне
докосни на сърцето ми струната
и това ще ми стигне.
Докосната тя ще запее
с любов нежна ще те залее
ще се изгуби деня и ноща
единственни ще бъдем
докосни ме сега.







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мен също ми хареса, но ми направиха впечатление някои правописни грешчици. Сигурно са допуснати от невнимание..... Иначе оценката ми е 6
  • Браво, Джейни! Поздравления!
  • Благодаря Ви,не само когато ме поздравявате,не само когато ме подкрепяте,но и когато казвате грешките ми и когато ме напътствате-никой не е безгрешен нали и аз не съм.Хубаво е да си казваме истината,а още по -хубаво да я приемаме.
  • Мило и страстно едновременно и красиво пожелание!
  • Добро попадение Джеини!Хубаво е!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...