30.01.2006 г., 13:52

Докосни ме

1.1K 0 7
Докосни ме с поглед,
който стопява преграда
заледила се в мен,
не ме питай може ли.
Не търси позволение
докосни ме с ръце
по нежни от вятъра
милувка да бъда за теб.
Докосни на душата ми извора
да се разтвори пред теб.
Докосни ме с прегръдка,
която да топли
дори когато си тръгнеш от мен.
Докосни ме с устни
и нека тогава
вулканът във мен да изригне
докосни на сърцето ми струната
и това ще ми стигне.
Докосната тя ще запее
с любов нежна ще те залее
ще се изгуби деня и ноща
единственни ще бъдем
докосни ме сега.







Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен също ми хареса, но ми направиха впечатление някои правописни грешчици. Сигурно са допуснати от невнимание..... Иначе оценката ми е 6
  • Браво, Джейни! Поздравления!
  • Благодаря Ви,не само когато ме поздравявате,не само когато ме подкрепяте,но и когато казвате грешките ми и когато ме напътствате-никой не е безгрешен нали и аз не съм.Хубаво е да си казваме истината,а още по -хубаво да я приемаме.
  • Мило и страстно едновременно и красиво пожелание!
  • Добро попадение Джеини!Хубаво е!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...