Докосване
Докосвам те... и сякаш две слънца
целуват в мен отминалите рани,
в капчуците от слънчеви листа,
мечтаещи в съня ти да останат...
Докосвам те... и в мен изгаря в миг
стаената от миналото болка
и лятото събужда се със вик
и в смях се къпе в топлата си люлка...
Докосвам те... и сякаш песента
на нежната вселена ме разтваря.
Превръща ме във хиляди слънца,
които по косите ти изгарят...
Докосваш ме... и виждам пролетта,
която със коси света покрива
и сгушена в цветята на нощта
с усмихнати очи... до теб заспива...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Чавдар Todos los derechos reservados
