Sep 19, 2012, 3:39 PM

Докосване

  Poetry » Love
1.5K 1 7

Докосвам те... и сякаш две слънца
целуват в мен отминалите рани,
в капчуците от слънчеви листа,
мечтаещи в съня ти да останат...

 

Докосвам те... и в мен изгаря в миг
стаената от миналото болка
и лятото събужда се със вик
и в смях се къпе в топлата си люлка...

 

Докосвам те... и сякаш песента
на нежната вселена ме разтваря.
Превръща ме във хиляди слънца,
които по косите ти изгарят...

 

Докосваш ме... и виждам пролетта,
която със коси света покрива
и сгушена в цветята на нощта
с усмихнати очи... до теб заспива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...