Докосване
С миналото сякаш те докосвам.
Аз съм само минало изцяло.
В златни и предвечерни откоси
губя вече земното си тяло.
Само минало ще ти предложа.
Бъдещето е, уви, назаем.
Преживяното пред теб ще сложа.
Избери си нещо неживяно.
Със магията на вчерашното "беше"
ще загърна голото ти рамо.
Ти си млада и със кръв гореща,
а душата ми от теб - до смърт пияна.
Нямам право да те пожелая.
Нямам правото дори да те докосна.
Но сърцето скитник е нехаещ.
Любовта си в изтънели шепи носи.
Минало и бъдеще се сливат
в най-абсурдната от земните прегръдки.
Птиците на Ехото политат -
пият щастието на последни глътки.
Нека да си свята - да си истинска.
Тъй постой - недей сега да тръгваш.
В тази вечерна, нахлуваща измислица
твоят призрак е последно бъдеще.
С миналото сякаш те докосвам.
Аз съм само минало изцяло.
В златни и предвечерни откоси
губя вече земното си тяло.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
