pisatelkata_vt (Джулияна Николова) pisatelkata_vt (Джулияна Николова)
1 95
11 ene 2012, 15:59

Докосваш с ръце

  Poesía
796 0 2

Докосваш се, подаваш ми ръце,
даваш ми сърцето си,
къде да го оставя аз,
като в моето има само пепел...

Пепелта, която толкова рани
прикрила е, толкова страдание,
докосваш се до сърцето ми,
там, където не знаеш
дали има пламък, които да гори 
и да възпламенява Любовта...

Няма камъче, което да грее,
пламъците студени са
като снега, които украсява
белия замръзнал град...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулияна Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0