Докосваш се, подаваш ми ръце,
даваш ми сърцето си,
къде да го оставя аз,
като в моето има само пепел...
Пепелта, която толкова рани
прикрила е, толкова страдание,
докосваш се до сърцето ми,
там, където не знаеш
дали има пламък, които да гори
и да възпламенява Любовта...
Няма камъче, което да грее,
пламъците студени са
като снега, които украсява
белия замръзнал град...
© Джулияна Николова Todos los derechos reservados