Самодива (Вики)
535 5961
17 oct 2008, 8:50

Докрай я обичай 

  Poesía
855 0 17
Пак се луташ сред мрак и кърви,
мисълта - като огнена рана,
търсиш знак, светлина, но, уви -
не разбираш по кой път да хванеш.
Да опазиш ли свойте мечти,
как да бъдеш на себе си верен?...
Денем гледаш със будни очи,
а в нощта търсиш приказни феи.
Мисли хладни, в сърцето - искри
и надежди - ех, тежка дилема...
Път обратен към минали дни
още чудиш се как да намериш.
От умора светът ти горчи,
всеки спомен щастлив те изгаря,
зад усмивката криеш сълзи,
любовта като въглен те пари.
В теб живее един идеал
и се питаш дали съществува
образ жив, твойте мисли събрал
или просто е пясъчна кула.
Фея чудна, с развяна коса,
с глас на ручеи, нежно сребристи
и обичаща, топла душа,
от планинския извор по-чиста.
Тя при теб идва само в съня
и изпълва те с радост лъчиста,
нея търсиш във всяка жена,
тя е твоя заблуда и истина.
И отново звъни любовта,
а през вените лава протича...
Разпознаеш ли тази жена,
без въпроси докрай я обичай!

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??