17 oct 2008, 8:50

Докрай я обичай

  Poesía
1K 0 17
Пак се луташ сред мрак и кърви,
мисълта - като огнена рана,
търсиш знак, светлина, но, уви -
не разбираш по кой път да хванеш.
Да опазиш ли свойте мечти,
как да бъдеш на себе си верен?...
Денем гледаш със будни очи,
а в нощта търсиш приказни феи.
Мисли хладни, в сърцето - искри
и надежди - ех, тежка дилема...
Път обратен към минали дни
още чудиш се как да намериш.
От умора светът ти горчи,
всеки спомен щастлив те изгаря,
зад усмивката криеш сълзи,
любовта като въглен те пари.
В теб живее един идеал
и се питаш дали съществува
образ жив, твойте мисли събрал
или просто е пясъчна кула.
Фея чудна, с развяна коса,
с глас на ручеи, нежно сребристи
и обичаща, топла душа,
от планинския извор по-чиста.
Тя при теб идва само в съня
и изпълва те с радост лъчиста,
нея търсиш във всяка жена,
тя е твоя заблуда и истина.
И отново звъни любовта,
а през вените лава протича...
Разпознаеш ли тази жена,
без въпроси докрай я обичай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...