13 ene 2017, 11:42

Дом за стари хора

  Poesía » Civil
1.1K 0 0

Когато близките ти нямат време

със теб поне да поговорят,

когато угаснат всички прозорци

и вратата пред теб се затвори,

врата се отваря една и топъл глас те кани:

„Добре дошъл си, ела.

Тук за тебе има топла стая и храна.

Явно е, че си в беда.”

Вратата е на дом за стари хора.

Винаги ще се намери някой

с теб да поговори.

Нас ни пази Архангел Михаил.

Той често хората събира на молитва,

а песните на хора многогласен

чак до Бога литват.

Ами градината с прекрасните дървета,

трева зелена и цветя, от теб посèти.

Добрите хора със твоето добро заети.

Тия, които до днес не искаха

вече да те виждат,

за всичко това

могат само да завиждат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....