4 mar 2009, 16:44

Домник и Домница

  Poesía » Otra
837 0 5
Домник Домница залюби,
цяло село им се чуди:
„Уж споминаха се скоро,
а се фащат па на ‘оро.”
„Тъй било е и ще бъде –
всички любещи се люде
не боят се от смъртта,
вярват само в любовта.”
Селският мъдрец им казва,
той при тях днес ще обядва,
че Домницата припряна
шета снощи до зарана.
Ще посреща светли гости.
Нищо, че сега са пости.
Ще гости със гозба вкусна -
и кат жива бе изкусна.
Сложила е биле тайно.
Толкова е то омайно!
„Обич” билето се казва,
що е прав път ни показва.
Домник Домница залюби,
цяло село им се чуди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весислава Савова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усмихна ме това стихо !
  • Благодаря за това, че ме прочетохте и удостоихте с оценка и коментар. Поздрави и най-добри пожелания на всички!
  • "всички любещи се люде
    не боят се от смъртта,
    вярват само в любовта"

    !!!
  • ... случайна ли е препратката към хорото!?

    Цялата великденска и лазарска обредност е пропита с погребални и оплаквателни елементи...

    Ако е случайно, наистина е добро попадение!
    Поздрав!
  • "За сърцата, що се любят, и смъртта на е преграда..."

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...