Katriona (Кети Рашева)
122 7684
15 ene 2011, 19:59

Домът ми 

  Poesía » Filosófica
1068 1 14

Домът ми - топъл, истинска вселена -

от колко болки тук се приютих

и колко пъти гордост наранена

от вълчи зъби зад пердета крих!

 

Но стига вече! Искам да е слънце -

от дъждове душата ми изгни!

... По изгрев сея златожълто зрънце,

по залез - газя дъхави треви;

 

нощта присяда тихичко на прага,

студът намята сивия балтон.

В такава нощ не искам да избягам,

трептяща като черен камертон;

 

на ъгъла не искам да застана

и да те чакам, зъзнейки сама!

И дявол за опашката бих хванала,

но... нека да ми дойде у дома!

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??