Домът ми
Домът ми - топъл, истинска вселена -
от колко болки тук се приютих
и колко пъти гордост наранена
от вълчи зъби зад пердета крих!
Но стига вече! Искам да е слънце -
от дъждове душата ми изгни!
... По изгрев сея златожълто зрънце,
по залез - газя дъхави треви;
нощта присяда тихичко на прага,
студът намята сивия балтон.
В такава нощ не искам да избягам,
трептяща като черен камертон;
на ъгъла не искам да застана
и да те чакам, зъзнейки сама!
И дявол за опашката бих хванала,
но... нека да ми дойде у дома!
© Кети Рашева All rights reserved.
