Katriona (Кети Рашева)
122 7684
Jan 15, 2011, 7:59 PM

Домът ми 

  Poetry » Phylosophy
1069 1 14

Домът ми - топъл, истинска вселена -

от колко болки тук се приютих

и колко пъти гордост наранена

от вълчи зъби зад пердета крих!

 

Но стига вече! Искам да е слънце -

от дъждове душата ми изгни!

... По изгрев сея златожълто зрънце,

по залез - газя дъхави треви;

 

нощта присяда тихичко на прага,

студът намята сивия балтон.

В такава нощ не искам да избягам,

трептяща като черен камертон;

 

на ъгъла не искам да застана

и да те чакам, зъзнейки сама!

И дявол за опашката бих хванала,

но... нека да ми дойде у дома!

© Кети Рашева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??