5 jul 2007, 17:00

Домът на слънцето

  Poesía
1.6K 0 8
Не преживявам реалността,
просто я понасям.
Слънцето отново ще си отиде,
а аз ще опитам да намеря дома му.
Толкова шум-аз не чувам нищо,
толкова сенки-аз виждам само лъчи!
Страх от утре - не,
а страх от вчера.
Искам да преживея реалността,
а просто я понасям.
Слънцето отново заспива.
Искам да заспя в дома му.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лала Ловеч Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжен стих...
    Много хубаво стиховорение!
    Поздрав!
  • Хубав стих Хриси,но навява тъга!
    Обичай слънцето,изживявай всеки миг с него и бъди щастлива!
  • Поздрави и от мен!
    Сладки сънища!
  • Благодаря на всички за хубавите думи!
  • Слънцето отново заспива.
    Искам да заспя в дома му.

    Сънувай !

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....