5.07.2007 г., 17:00

Домът на слънцето

1.6K 0 8
Не преживявам реалността,
просто я понасям.
Слънцето отново ще си отиде,
а аз ще опитам да намеря дома му.
Толкова шум-аз не чувам нищо,
толкова сенки-аз виждам само лъчи!
Страх от утре - не,
а страх от вчера.
Искам да преживея реалността,
а просто я понасям.
Слънцето отново заспива.
Искам да заспя в дома му.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лала Ловеч Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжен стих...
    Много хубаво стиховорение!
    Поздрав!
  • Хубав стих Хриси,но навява тъга!
    Обичай слънцето,изживявай всеки миг с него и бъди щастлива!
  • Поздрави и от мен!
    Сладки сънища!
  • Благодаря на всички за хубавите думи!
  • Слънцето отново заспива.
    Искам да заспя в дома му.

    Сънувай !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...