5 июл. 2007 г., 17:00

Домът на слънцето

1.6K 0 8
Не преживявам реалността,
просто я понасям.
Слънцето отново ще си отиде,
а аз ще опитам да намеря дома му.
Толкова шум-аз не чувам нищо,
толкова сенки-аз виждам само лъчи!
Страх от утре - не,
а страх от вчера.
Искам да преживея реалността,
а просто я понасям.
Слънцето отново заспива.
Искам да заспя в дома му.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лала Ловеч Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжен стих...
    Много хубаво стиховорение!
    Поздрав!
  • Хубав стих Хриси,но навява тъга!
    Обичай слънцето,изживявай всеки миг с него и бъди щастлива!
  • Поздрави и от мен!
    Сладки сънища!
  • Благодаря на всички за хубавите думи!
  • Слънцето отново заспива.
    Искам да заспя в дома му.

    Сънувай !

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...