Дъждът ме отмива
бавно, без глас.
Само допир, студено е.
Отпива,
напива
и дави
цялата
тъга и лудост, да отчупя
онази
силна вяра – безчувствена,
тлееща,
тежаща ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.