Дъждът ме отмива
бавно, без глас.
Само допир, студено е.
Отпива,
напива
и дави
цялата
тъга и лудост, да отчупя
онази
силна вяра – безчувствена,
тлееща,
тежаща
и жива
чрез мен и очите.
Какво и колко поисках,
за да плащам в безсъние?
Георги Христов "Синева"
© Боряна Всички права запазени
!!!