female_sg
103 el resultado
... за теб.
Ще ме загубиш ли, простичко като ключовете на колата си, като фокуса в слънчевия кръг изпод веждите на ежедневието? Макар да бъда по-добра и от сълзите си, потекли след дълго стискане на зъби... и безотказно в кондиция за преосмисляне. Простичко като загубата на време и живот, едно и същ ...
  1113 
Здравей,
Аз отново искам да говоря. Знам, че ти казах, знам, че предупредих. Защо пак плачеш с притихнал хълцукащ стих? Отново ли зима захвана или огън колената ожули? Отново ли есен в очите липата попари? Златна си, не плачи, златна си...
Попитай всеки пътник, всяка Луна, всеки мъдрец, всеки благ м ...
  1613 
"Тръстика или трева"
Ще ме измислиш ли
луда, надменна,
с нрав на сърна, родена сред кози.
И все пак безстадна. ...
  543 
"Защо за теб не пиша"
(по)светено
Думите към теб са прелетни птици,
политнали, защото е дошло време,
събират се, кацат на топло в ръцете, ...
  598 
Няма падащи звезди.
Мечтите мечтаят не по колене.
Отколе гледам небето
и очите пълнят се без дъждове.
Вярвам, обичам, живея! ...
  573 
Цялата
Когато Времето превръща
златното палто в пелерина
и усмивките, когато са набрани,
опаковани за сладко от спомени. ...
  588 
"без пунктуация, дъхът е за сричане"
без пунктуация
с ритъм
толкова красиво трепти нощта с теб
забравих ...
  1238 
През зимата
Плаче ми се, почти като в началото на зима.
Тогава нямах прегръдките ти за свои крила,
а днес не зная къде да ги дяна и как да летя.
Умърлушено ми е като стряха без гнезда. ...
  498 
Монолог в диалога
В очите, зад няколко ресни,
пречупваше се светлината,
която обича сама да мълчи,
преди нощта да зарадва луната. ...
  658 
Наследство
(на моята зелена родина)
Довежда водопади от въпроси...
със ясен цвят и силни аромати
на нещо чисто, но малко ми познато ...
  515 
Вечер
Някога зениците бяха будни,
а невидим беше света,
в двете ръце кръстосвах бури,
дъжд трошах в мъгла. ...
  537 
За четиридесет години скитане
Бедността ни е в очите, не в ръцете...
Слабостта ни е в гърдите, не в ръцете...
Гордостта ни е в книгите, не в ръцете...
(А ръце са ни дадени ...
  597 
В най-дълбокото
В дълбокото Океанът бушува,
а вятър, потънал в гърлата на чайки, крещи.
В очите Тишината е стру(н)на
и няколко големи вълни - разбити в зеници. ...
  506 
Онзи свят, който е тук.
(вдъхновено и посветено на Макс Коен)
за ада говореха
било неуютно
горещо и някак дори задушно ...
  564 
  550 
Беше ли нужно
На улицата няма минувачи,
дъждът прескочи не една ограда.
Облаците шият небосводи,
а накъсва ги тъгата ми в душата. ...
  608 
Недовършен разговор
...Вятърът в косите ми говори,
че времето лекува светове.
В многоточия въздишки сплитам
и тръгвам по диря, ...
  696 
"Денят, в който реших да действам"
Из "Дневник" -
разкази от типа "тиквени семки"
След като бях известно време безработна (почти 25 години), реших да си почина и да намеря някакво занимания за развлечение на менталните си сетива. Уви, манталитета в това населено място беше повече хоризонтално-лежере ...
  615 
Усмивке, здравей... и сбогом!
(посветено на една червена роза,
на която пожелавам толкова чаканото
щастие. Да бъде... и всичкото само добро!)
Усмивке, здравей... и сбогом! ...
  701 
Образцов дом
(посветено на мама и татко :} )
Една
полусъборена представа
е къщурката ми за света, ...
  1084 
С чайките
Душата е с чайките по здрач,
миг преди да спре да те обича,
изпратена на дългия си път,
подкрепяна от вятър и безкрая. ...
  682 
Защо те обичам
( ... )
Простичко е като гледането на живота
защо те обичам.
Простичко е като залез легнал в умора ...
  901 
Време е
пп: http://www.youtube.com/watch?v=IIFU96eEZHE
  689 
Чукче и наковалня
Конецът, който ни свързва,
е плетен от паяк,
умрял след творбата си,
защото, без да иска, я скъса. ...
  991  11 
Приятелю
Ако се изгуби на трошички
в този гладен до Накъсването Свят,
своята правдивост не търси,
когато сам-самичък храниш Звяр. ...
  705 
Пристанала мъка
Знаеш ли,
душите могат да се виждат,
като капки от една и съща река;
да си пишат с лекия полъх, ...
  696 
Избор на посока
(или удобни за изстрели)
Когато думите са плоскост за катерене,
не е ли по-добре да замълчим.
Да се погледнем и да си повярваме, че... ...
  694 
Миг рисуван на вода
Горещо ми е и се свличам
по плажни ивици
на брегове далеч от моя дом.
Горещо е, но се завивам ...
  931 
Колко мога
Оставил ли си ме сама,
да бъда пух на чуждото одеяло,
макар да съм над земя,
станала тежка от зряло сляпо ...
  781 
Когато ме обичаше,
а аз не знаех
Счупих се и се порязах,
плаках и не се отказах,
да си начертая стълба ...
  754 
Като вятъра
Малко ми е трудно да говоря,
затова се спъвам в сричките,
защото ме гледаш толкова сляпо,
колкото можеш само ти да си кьорав за себе си. ...
  601 
Разхождаш ли се?
Разхождаш ли се по земята и видиш две листа да се сгушват
някъде край теб още преди да бъде есен,
знай, все още те обичам нежно разлистила летния куплет.
Разхождаш ли се по земята без да виждаш жълтия лист, ...
  752 
Ще се познаем...
Почти никога не можем да бъдем сигурни кога един край идва, но почти винаги знаем кога едно начало е започнало.
***
Когато доказваш величието си, доказваш и човешка слабост.
*** ...
  828 
Ключалки
Заключени отвътре всички твои демони,
затиснаха ключа и тишината,
повдигнаха дебата за страха и болката,
която всъщност ни сближава. ...
  531 
"Koгато обичам цяло заглавие"
В онези дни, в които обичам,
времето е толкова маловажно.
Заключено самò и друга цел,
която е делена за мен изцяло. ...
  691 
(Усмивка)
(есе)
И какво сега?
Как какво? Плати цена!
Колко е за това? ...
  1872 
  1054 
Отворена рана
Една врата се отвори,
нещо се случи,
чух грохот на сринати сгради,
а дори не съм сигурна ...
  837 
На зелено
Пред нозете ми се чупеха кристали,
чули шепота на мислите.
А за стъпките, малки думи оцеляли
си погребваха умрелите. ...
  751 
"Лошо време"
Разминахме се с очи,
аз и един спомен оцелял.
Не е проблем, но уви,
в тях моят облак ослепял ...
  607 
Propuestas
: ??:??