2 sept 2009, 10:24

Допир кадифе

588 0 1

Бих дала всяка

мъничка частица

от бледото си съществуване,

за да мога пак

да те докосна,

да бъда близо до теб,

държаща те за ръка

да открия съвсем нов свят -

една сбъдната мечта

да промени отново всичко...

Да изтлея пак във вечността

като мъничка светулка...

Беззащитна пак да те потърся,

твоя допир,

твойта сила,

като нежно кадифе

по лицето ми да се разстила...

Коса със мирис на звезди,

морето носи облаци

с парфюм,

със твоя аромат...
И аз го вдишвам...

Усещам го навсякъде по мен,

пулсът ми забързва се,

сърцето ми се стопля от сатен,

който идва с любовта на слънцето...

Ти ми даваш своя нежен свят,

искам да си взема част от теб...

Няма да забравя този град,

няма да забравя твоя ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...