2.09.2009 г., 10:24

Допир кадифе

589 0 1

Бих дала всяка

мъничка частица

от бледото си съществуване,

за да мога пак

да те докосна,

да бъда близо до теб,

държаща те за ръка

да открия съвсем нов свят -

една сбъдната мечта

да промени отново всичко...

Да изтлея пак във вечността

като мъничка светулка...

Беззащитна пак да те потърся,

твоя допир,

твойта сила,

като нежно кадифе

по лицето ми да се разстила...

Коса със мирис на звезди,

морето носи облаци

с парфюм,

със твоя аромат...
И аз го вдишвам...

Усещам го навсякъде по мен,

пулсът ми забързва се,

сърцето ми се стопля от сатен,

който идва с любовта на слънцето...

Ти ми даваш своя нежен свят,

искам да си взема част от теб...

Няма да забравя този град,

няма да забравя твоя ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....