2.09.2009 г., 10:24

Допир кадифе

585 0 1

Бих дала всяка

мъничка частица

от бледото си съществуване,

за да мога пак

да те докосна,

да бъда близо до теб,

държаща те за ръка

да открия съвсем нов свят -

една сбъдната мечта

да промени отново всичко...

Да изтлея пак във вечността

като мъничка светулка...

Беззащитна пак да те потърся,

твоя допир,

твойта сила,

като нежно кадифе

по лицето ми да се разстила...

Коса със мирис на звезди,

морето носи облаци

с парфюм,

със твоя аромат...
И аз го вдишвам...

Усещам го навсякъде по мен,

пулсът ми забързва се,

сърцето ми се стопля от сатен,

който идва с любовта на слънцето...

Ти ми даваш своя нежен свят,

искам да си взема част от теб...

Няма да забравя този град,

няма да забравя твоя ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...