Sep 2, 2009, 10:24 AM

Допир кадифе

  Poetry » Love
584 0 1

Бих дала всяка

мъничка частица

от бледото си съществуване,

за да мога пак

да те докосна,

да бъда близо до теб,

държаща те за ръка

да открия съвсем нов свят -

една сбъдната мечта

да промени отново всичко...

Да изтлея пак във вечността

като мъничка светулка...

Беззащитна пак да те потърся,

твоя допир,

твойта сила,

като нежно кадифе

по лицето ми да се разстила...

Коса със мирис на звезди,

морето носи облаци

с парфюм,

със твоя аромат...
И аз го вдишвам...

Усещам го навсякъде по мен,

пулсът ми забързва се,

сърцето ми се стопля от сатен,

който идва с любовта на слънцето...

Ти ми даваш своя нежен свят,

искам да си взема част от теб...

Няма да забравя този град,

няма да забравя твоя ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...