5 oct 2008, 12:25

Дописка на чуждестранния наблюдател

  Poesía
957 0 8



Народът, който живее по тези места
се препитава по най-първобитни начини.
Впряга кон пред ралото още по ранина,
мачка грозде с нозе, тъпче зелки по каците...

Безкрайни са дребните му номерца,
с които опитва да измами Държавата.
Радва се, вземат ли го за будала,
пък после да видим кой е по- дявол?!

Вечер сяда на групи край проста софра
и изпива по две дамаджани ракия.
Наблюдавах невероятни неща -
седят до Агоп Мюмюн, Давид и Илия!

Насреща им - Гоце. Отляво - Кубрат и Сергей.
Табла въртят или яко цакат белота.
И като зарче под звездния полилей
между тях се търкаля безцелно животът.

Жените, децата и другите живинки
са всичко съществено - дом, свобода и Родина.
Не се коментира какво е било преди -
ни бъдещето е светло, ни миналото...

Народът, който живее по тези места,
угасва, заклещен между великите сили.
Тези, които ще го изправят на крака
все още
                     не са се родили.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мрачно е пророчеството ти, Краси,
    ама защо ли ми се чини, че нещо си прав?
    Айде, нека не сме черногледи!
    За това - много поздравчета на теб и другите... живинки!
  • Ааааа, Краси, надявам се да не си прав този път!
    Поздрави!
  • Да, за съжаление, още не са се родили! Дано побързат да се родят!
    Аплодисменти за стиха!!!
  • Заболяме,като го прочетох...
    но не от истината,а от това,
    че е време някой да побърза да се роди!
  • Доста добронамерен наблюдател. Добре че не е споменал за честитенето на банята
    Хубав стих!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...