5.10.2008 г., 12:25

Дописка на чуждестранния наблюдател

958 0 8



Народът, който живее по тези места
се препитава по най-първобитни начини.
Впряга кон пред ралото още по ранина,
мачка грозде с нозе, тъпче зелки по каците...

Безкрайни са дребните му номерца,
с които опитва да измами Държавата.
Радва се, вземат ли го за будала,
пък после да видим кой е по- дявол?!

Вечер сяда на групи край проста софра
и изпива по две дамаджани ракия.
Наблюдавах невероятни неща -
седят до Агоп Мюмюн, Давид и Илия!

Насреща им - Гоце. Отляво - Кубрат и Сергей.
Табла въртят или яко цакат белота.
И като зарче под звездния полилей
между тях се търкаля безцелно животът.

Жените, децата и другите живинки
са всичко съществено - дом, свобода и Родина.
Не се коментира какво е било преди -
ни бъдещето е светло, ни миналото...

Народът, който живее по тези места,
угасва, заклещен между великите сили.
Тези, които ще го изправят на крака
все още
                     не са се родили.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мрачно е пророчеството ти, Краси,
    ама защо ли ми се чини, че нещо си прав?
    Айде, нека не сме черногледи!
    За това - много поздравчета на теб и другите... живинки!
  • Ааааа, Краси, надявам се да не си прав този път!
    Поздрави!
  • Да, за съжаление, още не са се родили! Дано побързат да се родят!
    Аплодисменти за стиха!!!
  • Заболяме,като го прочетох...
    но не от истината,а от това,
    че е време някой да побърза да се роди!
  • Доста добронамерен наблюдател. Добре че не е споменал за честитенето на банята
    Хубав стих!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...