24 sept 2015, 17:51

Дори... 

  Poesía » De amor
354 0 5

Дори да свършат всичките сезони

и слънцето жарта си да изрони,

сезони и слънца  ще си измисля

и лбовта си с тебе ще осмисля.

 

Дори небето в дън да се продъни

и да разпусне звездните кадъни,

небето и звездите ще направя

и с теб, любов, към тях ще се отправя.

 

Дори луната вятър да я крадне

и тя от страх във пъкала да падне,

от твоите коси ще я направя

и любовта ти няма да забравя.

 

Дори земя на две да се прегъне,

екватора на осем да се сгъне,

аз тихичко местенце ще намеря

и от любов със тебе да треперя.

 

Дори...дори и въздухът да свърши

и мъка всичката гора да скърши,

от моя дъх със въздух ще те храня

и цялата от огън ще те браня!

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??