Дори
Дори денят да стане вечер,
да се посипят хиляди звезди,
дори небето да заплаче
с огнени сълзи...
Дори животът да престане,
макар да бият сто сърца,
дори кръвта, на прах да стане
ще царува обичта...
Дори мечтите да угаснат,
да изчезнат като дим,
дори цветятя да изсъхнат
без погледа любим.....
Дори така, аз пак ще дишам
и ще търся пролетта,
за да мога да възкръсна
и обичам след това...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маринела Георгиева Todos los derechos reservados
