12 sept 2006, 19:15

Дори

  Poesía
1.1K 1 3

Дори денят да стане вечер,
да се посипят хиляди звезди,
дори небето да заплаче
с огнени сълзи...

Дори животът да престане,
макар да бият сто сърца,
дори кръвта, на прах да стане
ще царува обичта...

Дори мечтите да угаснат,
да изчезнат като дим,
дори цветятя да изсъхнат
без погледа любим.....

Дори така, аз пак ще дишам
и ще търся пролетта,
за да мога да възкръсна
и обичам след това...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маринела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...