Дори денят да стане вечер,
да се посипят хиляди звезди,
дори небето да заплаче
с огнени сълзи...
Дори животът да престане,
макар да бият сто сърца,
дори кръвта, на прах да стане
ще царува обичта...
Дори мечтите да угаснат,
да изчезнат като дим,
дори цветятя да изсъхнат
без погледа любим.....
Дори така, аз пак ще дишам
и ще търся пролетта,
за да мога да възкръсна
и обичам след това...
© Маринела Георгиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
