Дори денят да стане вечер,
да се посипят хиляди звезди,
дори небето да заплаче
с огнени сълзи...
Дори животът да престане,
макар да бият сто сърца,
дори кръвта, на прах да стане
ще царува обичта...
Дори мечтите да угаснат,
да изчезнат като дим,
дори цветятя да изсъхнат
без погледа любим.....
Дори така, аз пак ще дишам
и ще търся пролетта,
за да мога да възкръсна
и обичам след това...
© Маринела Георгиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
