Дори
Дори денят да стане вечер,
да се посипят хиляди звезди,
дори небето да заплаче
с огнени сълзи...
Дори животът да престане,
макар да бият сто сърца,
дори кръвта, на прах да стане
ще царува обичта...
Дори мечтите да угаснат,
да изчезнат като дим,
дори цветятя да изсъхнат
без погледа любим.....
Дори така, аз пак ще дишам
и ще търся пролетта,
за да мога да възкръсна
и обичам след това...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маринела Георгиева Все права защищены
