Дори да ме няма
Дори и да ме няма, ще се върна,
като спомен, като болка, като вик
и знам, ти миналото ще прегърнеш,
макар да е за кратко, да е миг.
Разделите пристигат неизбежни,
но често във живота е така.
С добро да се запомним и със нежност,
дори по пътя на живот – река.
Дали ще има и повторна среща
не ни подсказва общата Съдба?!
Но споменът за мен ще те подсеща,
че пак е оцеляла Любовта!
В душата някога ще притъмнее,
а после може да се освети,
аз знам, не ще ме, скъпи, изболееш,
но ти желая от сърце: "Бъди!"
Аделина Колева
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Аделина Колева Todos los derechos reservados
